Дори създадените ваксини при нови вирусни мутации да изпълняват своята функция, по един или друг начин „короната“ ще остане с нас. Затова светът търси антидот. Такъв антидот според проф. д-р Джовани Барко (от Международния институт „Барко“ в Пиза, Istituto Internazionale Barco) е полиатомарният кислород. По създаването на коронавирусни антидоти страни като Израел, САЩ, Германия и Япония работят много активно. Ние в България – също.

В Проблемната научноизследователска лаборатория по електрофизика към „Елфи Тех“ – Стара Загора, в резултат на 30-година научно-приложна работа в областта на интегрираните физико-химични въздействия, са създадени много иновативни продукти, в т.ч. и уред за стимулиране и реактивиране на кислородния метаболизъм в човешкия организъм, без нарушаване на редокс системите в него. Моделирането на метаболизма е реализирано чрез получената с уреда кислородна полиатомарна течност Oxy water Ozara – парамагнитна вода със свръхоксидиращ анион на кислорода О_2^–. В резултат на проведените експерименти и лабораторни анализи категорично и еднозначно установихме, че вода с полиатомарен кислород е в основата на екзергонични окислителни реакции (реакции, при които се реализира пренос на електрони) въздействащи на:

• модулацията на имунната система, балансираща нейните противовъзпалителни цитотоксини;
• увеличаване на производството на червени кръвни клетки (RBC);
• подобряване на реологичните свойства на кръвта; ускорен синтез на церофосфат (DGP), водещ до по-голямо освобождаване на кислород;
• постигане на редокс клетъчен баланс чрез повишаване на количеството на ключовия антиоксидантен ензим – супероксид дисмутаза.

Това, както и проучванията и експериментите, проведени от Луи Керверан (Франция) и Мартин Флойшман (Великобритания) за биологични трансмутации на веществото при ниски енергии, даде основание да задълбочим изследванията в тази насока. Установихме, че инжектиране на създадената от нас вода с полиатомарен кислород в опитни животни води до координирано повишаване на електрическата активност на стомашно-чревния тракт и до по-добро усвояване на гликозата от тъканите и органите, както и до повишаване кислородното насищане на кръвната плазма, а така също до подобряване на микроциркулацията и сърдечната дейност. Експеримент е проведен по метод за директна електромиография и под прякото методично ръководство на проф. д-р Татяна Попова (Лаборатория по експериментална патология към Научноизследователски институт по спешна помощ „Николай В. Склифософский“ – Москва).

Коронавирусите, за разлика от всички вируси, имат сложна несегментирана РНК, състояща се от повече от 20 000 нуклеотиди, кодирани в два репликативни полипротеина – ppla и pplab, от който чрез репликация (транслация) се формират непрекъснато копия на РНК на вируса в ендоплазматичния ретикулум и апарата на Голджи. От инфектираните клетки вирионите (извънклетъчната форма на вируса, която не е активна) се отделят чрез екзоцитоза (процес на отделяне на вещества от клетката в околната среда или в междуклетъчното пространство). След отделянето на вирионите от клетката, тя загива. Поради това ранните предупредителни знаци, който задействат защитата на гост приемника, не са приложими при коронавируса. Симптомите на вирусната инфекция се проявяват по-късно и отразяват причиненото трайно увреждане на клетките.

Това повдигна ключов въпрос пред нас – какво да се прави? Отговор на въпроса търсихме в дългогодишния ни опит, както и чрез резултатите от проучванията на учени, обявени чрез повече от 320 научни публикации по въпроса. В условията на възникналата пандемия, предизвикана от коронавируса SARS-CoV-n анализирахме всичко данни и с проф. д-р Иво Петров, медицински директор и ръководител на Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница „Аджибадем Сити Клиник“ – София и национален консултант по кардиология, един от малкото учени в България, които активно изучават и прилагат алтернативни методи за лечението на короновирусни инфекции. С дълбоко удовлетворение и благодарност приехме неговото разбиране, че отговорът на въпроса „какво да се прави“ трябва да се търси във факта, че протеини от превзетата от вируса клетка са вербувани – или по-точно са принудени от коронавируса, да извършват по-голямата част от работата необходима за неговото възпроизвеждане. Ключовата дума е „по-голямата“. Това значи, че в нашите търсения бяхме прави – необходимо да се намери превантивно средство – антидот, което да атакува малкия брой основни протеини, който само коронавируса носи. Приехме, че анион на кислорода О_2^–, синтезиращ се в големи количества в детска възраст, както и в здравия човешки организъм, може да бъде такъв антидот. Това е антидот, който се явява като високоефективен катализатор, моделиращ протеините, възстановяващи баланса на имунната система и потискащи цитокиновата буря. Именно при коронавирусната инфекция производството на тези протеини е затруднено. Поради това е необходимо процесът за производство на тези протеини допълнително да се стимулира чрез въвеждане на специфичен катализатор – анионионен кислород, получен чрез електромагнитно стимулиран разпад в специфична среда на озон. Аргумент за това е и фактът, че именно атомният, а не молекулярният кислород регулира клетъчното окисление, възстановява хомеостазата, моделира митохондриалните процеси, които са отговорни за образуването на аденозин трифосфорната киселина (АТФ). 

В Проблемната научноизследователска лаборатория по електрофизика към „Елфи Тех“ създадохме два типа концентратори на анионен кислород: за въздух OZ-04 и за вода OZW-04. Разработихме и концентратор за парамагнитен анион на кислорода (с автори: проф. д.т.н. инж. Жеко Ганев, проф. д-р Иво Петров, инж. Койна Драгнева), който е в процес на патентоване.

Постигнатото – разработка, производство, лабораторни изпитания на концентратори за синтез на антидот – анионен кислород, приложим при широк спектър съществуващи, както и при ново възникващи, коронавирусни инфекции, е съизмеримо с постигнатото от екипа, ръководен от проф. Недир Арбер, Медицински център „Сураски“ – Тел Авив, за създаване на „антидот“ под формата на аерозол съдържащ протеини CD 24.

Предимството на нашия български вариант на антидот е в това, че той се явява биологичен катализатор, ускоряващ при необходимост синтеза в човешкият организъм на протеините на оксидативния шок CD 24 и антиоксидантните ензими: супероксид дисмутаза, каталаза и глутатион пероксидаза. Именно в тази си роля на катализатор, анионият кислород се явява перфектен антидот срещу коронавируси, независимо от специфичните им вариации и мутации. Освен това, той се явява средство за моделиране на възпалението и оксидативния стрес, както и средство за стабилизиране на прооксидния и антиоксидантния баланс чрез намаление на маркерите: CRP, IL-6, D-dimer. Заедно с това анионият кислород е средство, значително увеличаващо броя на Т-клетките (белите кръвни клетки, лимфоцити), които са отговорни за имунитета. Анионият кислород се проявява и като средство, което пряко окислява специфичните протеини на вируса, при което става невъзможно създаването на свързваща структура с клетъчната мембрана на човешката клетка и това води до невъзможност за реплекиция на ковид вирионът.