Натрупаният в продължение на 30 години солиден научен и практически опит в прилагането на електрохимични технологии за обработка и стабилизиране на минерални и питейни води (публикации, патенти, над 1200 инженерни разработки в България и в чужбина, получени първи награди за иновации в престижни конкурси, златен медал от международно търговско изложение) е в основата на допускането, че вода с кристална структура, третирана със „студена“ плазма може да бъде решаващо средство при превенция и лечение. Това допускане е в основата на предложената от нас хипотеза – вода с анионен кислород – средство за лечение на СOVID 19.

Понятието „студена“ плазма е въведено за описание на особено състояние на веществото, намиращо се в активно състояние с равен брой електрони и йони. Тази плазма е електронеутрална, не променяща редокси потенциала на системите. Получава се при стълкновение на бавни електрони с озонови молекули, получени чрез разработен и внедрен от „Елфи-Тех“ генератор за студен електростимулационен синтез.

Това не е класически бариерен генератор, а микроканален коронарен генератор на озон.

Допускаме, че биологичното въздействие на вода с кристална структура, наситена с анионен кислород О- чрез „студена“ плазма, се основава на следното предположение: един напълно изолиран от всякакви външни въздействия атом при нулева термодинамична температура, притежава определена вътрешна енергия. Тя е резултат от сумарната енергия на неговите електрони, плюс енергиите на взаимодействията им с ядрото и помежду им. Тази енергия W₁ се явява основно енергийно ниво, при което атомът е невъзбуден. Ако такъв атом попадне под въздействието на външен източник на енергия, един от валентните му електрони при известни условия може да промени състоянието си. Това е свързано с поглъщане на определена част от външната енергия, т.е. с увеличаване на вътрешната енергия на атома спрямо нивото W₁. Налице е абсорбционен квантов преход. Енергетичните нива W₁ /I = 1,2,3…n/ са квантувани. Молекулата е по-сложна квантова система. Броят на енергийните ѝ състояния е по-голям от броя на състоянията на изграждащите я атоми. В молекулата, освен движението на електроните, съществуват още два типа движения – трептения на атомите в молекулата едни спрямо други и ротационното движение на молекулата. Тези допълнителни енергии също са квантувани. При квантова система с две нива W₁ и W₂, поради дискретния характер на енергийната система, абсорбционният преход от ниво W₁ до ниво W₂, може да се осъществи само скокообразно, като енергията на прехода е W₂ – W₁. Тъй като всяка физична система се стреми да заема възможно най-ниско енергийно ниво, възбудената вследствие на абсорбционния преход квантова система е неустойчива. След интервал от време, чиято продължителност е случайна величина, тя преминава без външно въздействие от високо енергийно към-ниско енергийно ниво – осъществява се спонтанен квантов преход. Спонтанният квантов преход не е единствен начин за осъществяване на излъчвателен преход. Такъв преход може да се предизвика и от попаднала във възбудената квантова система бозон елементарна частица, с цял спин и енергия равна на енергията на прехода. Бозоните (елементарни частици с цял спин, т.е. със собствен момент на импулса, собствен механичен момент), за разлика от електроните, могат да заселват едно и също енергийно ниво при неограничен брой. Нещо повече, вероятността за попадане на бозона в дадено конкретно състояние е толкова по-голяма, колкото по-заселено е това състояние. Ако предположим, че в околностите на възбудена квантова система при наличие на бозон се стимулира преход от по-високо към по-ниско енергйно ниво и се изтегля още един бозон. При това първоначалният бозон не променя своето състояние. Двата бозона се намират в едно и също състояние: енергия, посока на разпостранение, поляризация – тогава налице е стимулиран излъчвателен преход.

Хемоглобинът – специализиран белтък за пренос в организма на газове (например кислород) и протони, може хипотетично да се представи като квантова система. При реализация на подходящи условия – насищане на кръвната плазма с вода с кристална структура съдържаща анионен кислород, тя може да се трансформира в активна. Ако тази активна квантова система попадне в резонатор, състоящ се от отразяващи се повърхности – зона с еднаква концентрация на йони и електрони (студена плазма) – ще се образува резонансна стояща вълна и е възможна промяна на качествения фактор на стоящата вълна. При това състояние могат да възникват условия възбуждането да превишава затихването в активната среда – т.е. да се очаква и четирите полипептидните вериги на хемоглобина, всяка съдържаща своя хема, да имат активирани функции, изразяващи се с повишен пренос на кислород, на въгледвуокис и на протони. Кислородопренасящата функция на хемоглобина се осъществява от феройона (Fe++) – железен (II) йон, който се намира в центъра на хема. Само двувалентният феройон е в състояние да се свързва и да отдава кислород. Свободният хемоглобин (Hb) е дезоксихемоглобин, а свързаният с кислород – оксихемоглобин. Следователно оксихемоглобинът не е окислена, а само натоварена с кислород хемоглобинова молекула. При форма на съществуване на кислорода в анионна форма, хемоглобиновата молекула не е неутрална (Hb), а е молекула носеща отрицателен заряд: HbO₂-. Това е съществено различие, при което въгледвуокисната пренасаща функция на хемоглобина се активира. При това съдържащият се в голямо количество в еритроцитите ензим карбоанхидраза, катализира въглеродният двуокис до въгленна киселина, която поради наличието на анионен кислород не се йонизира на бикарбонатен анион и протони. Именно тези протони при вирусна инфекция заплашват организма с ацитоза.

Налице е и хипотетична възможност водородния катион, компонент на студената плазма, да влияе при образуването на хемоглобинкарбаминат. В нормални условия образуването му става в тъканите, където налягането (концентрацията) на СО₂ е високо, а разлагането му протича в белия дроб, където това налягане спада. По този механизъм се изхвърля около 15% от цялото количество образуван въглероден двуокис. При вирусна инфекция човек е с повишена температура. В резултат на това всички реакция, в това число и ензимните, се ускоряват и може да се предположи, че количеството електрични заряди също се променя, като рН на средата намалява. За нормализиране на състоянието е от съществена важност е наличието на външна активираща енергия, влияеща на ензима каталаза (той катализира разграждането на водороден пероксид, образуван по време на биологичното окисляване във вода и молекулен кислород). Тази енергия е в пряка връзка с наличието на кислородни аниони и водородни катиони.

Всички тези предположения се базират на биохимичен експеримент, планиран от „Елфи-Тех“ – Стара Загора и проведен в лаборатория по експериментална патология към Научно изследователски институт по спешна помощ „Н.В. Склифосовски“ в Москва, под ръководството на проф. Т.С. Попов.

Експериментът е проведен по метод за директна електромиография (ЕМГ), с цел доказване, че кислородните аниони и водородни катиони, въведени във вода с кристална структура, оказват положителен ефект върху метаболизма, подпомагат работата на сърдечния мускул, намалят дихателната честота и увеличават приливния обмен. Установено е координирано повишаване на електрическата активност (потенциала на действие) на стомашно-чревния тракт, стимулиращо усвояването на глюкозата от тъканите и от органите; повишаване на кислородното насищане на кръвната плазма; намаляване на степента на кислороден глад и подобряване на микроциркулацията и сърдечната дейност без нарушаване редокси потенциалите (окислително-редукционните потенциали).

Тези наши изследвания се потвърждават и от проф. д-р Иво Петров, проф. Робърт Смит, проф. д-р Джоу Мудх, както и от редица европейски изследователски центрове които правят извода, че основната цел на въздействие при COVID-19 е: „стимулиране и реактивиране на кислородния метаболизъм, без нарушаване редокс системите“.

Допускаме, че екзергоничните окислително-редукционни реакции също силно са повлияни, тъй като те не представляват нищо друго освен пренос на електрони, като водородни атоми или анионен кислород. При тези реакции е напълно възможно да се въздейства и за:

• модулация на имунната система, балансираща нейните противовъзпалителни цитотоксини;
• увеличаване на производството на червени кръвни клетки, RBC;
• подобряване на реологичните свойства на кръвта (потока и течливостта на кръвта и нейните структурни фактори);
• увеличаване на синтеза на церофосфат (DGP), водещо до по-голямо освобождаване на кислород;
• повишаване на ключовите антиоксидантни ензими – супероксид дисмутаза и глутанин, постигайки редокс клетъчен баланс.

Ролята на аниония кислород в процеса на биологичното окисление можем да резюмираме по следният начин:

• Анионият кислород е резултат на кислород приел електрони, който се превръща във вода – едно безвредно вещество, което се отделя без каквито и да е трудности. В човешкия организъм не съществува процес на горене, т.е. директно окисление на метаболити с отделяне на топлина;
• Съществуват реакции, в които анионият кислород директно участва в окислението на сложни органични молекули. При тези реакции се създават нови хидроксилни групи, с които се подобрява разтворимостта. Тези реакции консумират при болестни състояния до 15% от аниония кислород, но нямат никаква връзка с получаването на енергия: те представляват част от процесите по обезвреждането на отровни продукти в организма или пък водят до синтеза на нови важни продукти – стероиди;
• В хода на редица окислителни метаболитни вериги, в структурата на редица съединения се вгражда анионен кислород и се отделят водородните атоми, които се предават към дихателната верига посредством никотинамид, НАД (Витамин В3, който помага за гладкото функциониране на обмяната на веществата).

От изложеното можем да направим заключение, че при въздействие върху болни от COVID-19 с активирана със „студена“ плазма вода с кристална структура, съдържащият се в нея анионен кислород по никакъв начин не променя редокси потенциала на организма, защото липсва механизъм, при който да се образуват свободни радикали.

Изложеното по-горе намира косвено потвърждение от революционното откритие на американски експерти Babior l, Takeuchi J, Ruedi J – Proc Nati Acad Sci, USA, че човешкият организъм в млада възраст, генерира анионен кислород като част от окислителното си въоръжение в съпротивата си против корона инфекцията. Тази способност според тях е значително намалена при хронично болни и възрастни хора, затова те трябва да бъдат поставени в условия за изкуствено повишаване на съдържанието на анионен кислород.

Автори: 
проф. д.т.н. инж. Жеко Ганев, експерт по физико-химия, управител на „Елфи-Тех“ ООД и Любомир Радоев, директор научно-производствена база