Търговско-промишлена палата публикува обзорен материал, съвместна разработка на специалисти от Темпери Лоджистикс и Палатата. Той представлява преглед на състоянието, проблемите, перспективите, източниците на информация за развитие на българската енергетика и икономика на базата на използването на локални находища на лигнитни въглища. Целта на авторите е да провокират заинтересованите лица да се включат в обсъждането на темата. Материалът е направен въз основа на общодостъпни източници. Не претендира за изчерпателност, възможни са неточности.

Съдържанието на публикацията се спира на следните теми: продукти от комплексна преработка на въглища; проблеми при комплексна обработка на въглищата; капиталови разходи; източници на инвестиции за комплексна преработка на въглища; етапи на изпълнение на програмата за интегрирана преработка на въглища в България; подкрепящи програми. Можете да се запознаете с допълнителна информация и повече данни по темата от приложения в статията файл. 

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Целите на този материал са да провокира дискусия за запазване на въгледобивната индустрия на Република България през 21 век, и посочване на съвременни технологии за преработка на лигнитни въглища.

Запасите от българските лигнитни въглища се оценяват на 2,1 милиарда тона. Производството на лигнитни въглища в България, изразено в количествена стойност възлиза на 25 милиона тона на година и може да се увеличи до 35 милиона тона годишно. По този начин резервите биха били достатъчни за 65 години.

В момента българските лигнитни въглища се използват като гориво за комбинирани топлоелектрически централи, които използват четирите вида въглища и осигуряват 25% от енергийния баланс на страната.

Добивът на 90% от лигнитните въглища в България се извършва в находище Марица Изток в административна област Стара Загора. Производството се извършва от акционерно дружество Мини Марица Изток ЕАД - в 3 открити рудника. Персоналът се състои от 7048 души. 

100% от акциите на Мини Марица Изток ЕАД са собственост на държавата. Производството се осъществява съгласно 35-годишна концесия, установена през 2005. От 2008 г. Мини Марица Изток ЕАД е дъщерно дружество на Акционерно дружество Български енергиен холдинг, 100% собственост на държавата. Холдингът притежава освен други и когенерационна и брикетна фабрика. Персоналът на холдинга е 20386 души.

От 2013 г. Българският енергиен холдинг пласира финансови инструменти във формата на облигации на европейските борси. Общо в обращение има облигации в размер на 4,850 млрд. евро с доходност 2,45 - 4,9%.

Екологичните програми на ЕС предвиждат прекратяването на експлоатацията на когенерационни централи с въглища до 2030 г.

В момента в света съществуват и са внедрени технологии за комплексна преработка на въглища на базата на газифициране в промишлен мащаб.

Световният лидер в тази технология е Китай. Забележителни резултати са постигнати в Индия. Научни и инженерни решения - Германия, САЩ, Япония.

Модели на финансови инвестиции: фондове, фондова борса, големи корпорации, консорциуми.

Стандартните инсталации за газификация на лигнит на Уинклер/Winkler постигат:

· температура 1100 градуса по Целзий

· налягане 3 MPa

· капацитет за въглища 42 тона/час или 300 000 тона годишно

· топлинна ефективност 70%

· степен на преобразуване на въглерода 95%.

В резултат на газифицирането в рамките на един индустриален обект в няколко завода с общ капацитет до 1 милион тона годишно се произвеждат въглища в промишлени мащаби:

· синтетичен газ за електроцентрали

· твърди, течни и газообразни продукти за химическата промишленост

· странични продукти, които замърсяват околната среда.

Общият капацитет на газификаторите, работещи в момента в света, е 1 милиард тона въглища годишно.

2. Продукти от комплексна преработка на въглища

· Синтетичен газ

· Изолационни материали

· Кокс и полу-кокс

· Формалдехиди

· Каменовъглен катран

· Оцетни киселини

· Бензин, нафталин, антрацен, фенантрен

· Минерални торове

· Крезоли, фенол, пиридини, антраценово масло

· Восъци

· Метанол

· Пластмаси

· Бензини

· Вазелин

· Газьол

· Полипропилен

· Добавки за гориво

· Полиетилен

· Дизелово гориво

· Активен въглен и сорбенти

· Различни лепила

· Бояджийски покрития

· Газове - хелий, амоняк и водород

 

3. Проблеми при комплексна обработка на въглищата

a. Улавяне на парникови газове

b. Почистване на газ

c. Отстраняване на страничните продукти от газификацията

d. Специализация на газификатори, по-специално

Изграждането на газификаторите и технологичният режим на газификация трябва да бъдат оптимизирани:

· относно химическия и минерален състав на въглищата,

· в зависимост от крайните продукти,

· в зависимост от технологията на обработка на междинните продукти.

e. Проблеми на индустриалното мащабиране, а именно успешните лабораторни и пилотни индустриално-инженерни решения не гарантират технологичната и икономическа устойчивост на процесите в широкомащабното масово производство с непрекъснат цикъл.

Икономическият ефект от газификацията на въглищата се основава на цената на природния газ на световния и местния пазар. При цена на природния газ от 250 щатски долара за 1000 куб. м газификацията на въглища е икономически осъществима и изпълнима.

 

4. Капиталови разходи

A. Цената на индустриално съоръжение за интегрирана преработка на въглища с капацитет 1 милион тона въглища годишно е 1,2 милиарда долара. Преди да се подаде към газификатора, суровината трябва да бъде подготвена, що се касае регулирането по отношение на фракция и влага в нормални стойности.

Като част от комплексното съоръжение за преработка на въглища се финансират:

· Цех за подготовка на въглища

· Газификатори - до 4 бр.

· Електроцентрала

· Химическо производство

· Инсталации за опазване на околната среда

· Транспортна инфраструктура

· Индустриална лаборатория

· Оборотни средства преди достигане на проектния капацитет, необходими за създаване на резерви.

B. Електроцентралата, която работи с газ, получен в резултат на газификацията, е оборудвана с газови турбини. Цената на електроцентралите, както следва по-долу:

400 MW - 165 милиона щатски долара

400 MW - 290 милиона щатски долара

C. Цената на завод за производство на химически продукти от продукти за газифициране е между 100-200 милиона щатски долара.

 

5. Източници на инвестиции за комплексна преработка на въглища

a. Производители на оборудване за комплексна преработка на въглища

b. Лизингови компании

c. Инвестиционни фондове, включително специализирани държавни такива

d. Целево финансиране от ЕС

e. Финансови инструменти на фондовата борса - облигации

f. Консорциум от няколко източника

Възвръщаемостта на инвестициите е 25 години.

 

6. Етапи на изпълнение на Програмата за интегрирана преработка на въглища в Република България

a. Създаване на работна група от експерти. Съобщение за пресата. 3 месеца.

b. Обществено обсъждане на Програмата. Конкурс за студентска и инженерна работа с преглед на текущото състояние на технологиите. 6 месеца.

c. Създаване на специализирана лаборатория. Цената на оборудването и експериментите е 5 милиона долара. Значителни резултати се постигат в рамките на 2 години.

d. Тръжни процедури и оферти за инвестиции, проектиране, доставка на газификатори, инсталации и оборудване в различни технологични области - 1,5 години.

e. Строителство, изграждане и монтаж - 1,5 години.

f. Достигане на проектния капацитет за 1 година.

g. Календарен план на Програмата

По този начин пет години след началото на програмата БЪЛГАРИЯ:

• Ще получи 2-3 индустриални съоръжения за интегрирана преработка на местни лигнитни въглища с общ капацитет до 5 милиона тона въглища годишно.
• Ще натрупа опит, както следва, а именно в:

· инженеринговите дейности

· финансовите и търговските модели.

На базата на българската инфраструктура ще може да се реализират подобни проекти и в други региони (страните на Балканите, Африка)

• В България ще бъдат разкрити до 5000 нови работни места.
• България ще запази 7200 съществуващи работни места в добива на лигнитни въглища.

 

7. Подкрепящи програми

Европейски проект Бъдещето на въглищата - публикувани 3 рецензии

https://coaltech2051.eu/

Специализиран фонд на ЕС

Фонд за научни изследвания за въглища и стомана

https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/funding/funding-opportunities/funding-programmes-and-open-calls/research-fund-coal-and-steel-rfcs_en#goal

 

• Подробна версия на документа